Коледа е сезонът, в който разменяме най-много подаръци. С тях показваме топлина и обич един на друг. Но това в никакъв случай не означава, че подаръците са единственият начин да изразим любовта си. Няма по-скъп и безценен подарък от нещо, което идва направо от сърцето, дори ако въпросният дар е нематериален. И макар личните писма от Дядо Коледа да са точно такъв вълнуващ и докосващ подарък, в тази история става въпрос за друг израз на обичта и добрината. Традицията за раздаване на подаръци води началото си от даровете на тримата влъхви, които първи приветствали младенеца Исус. Хиляди години оттогава хората продължават обичая и правят коледния празник още по-топъл и светъл.
Легендата за коледната роза ни показва, че жестът е много по-важен от самия подарък. И най-вероятно самата история е възникнала, само за да научи на хората, че няма голямо значение какво подаряваме, когато подаръкът идва направо от сърцето. Дори и въпросният коледен дар да е обикновено цвете. Благодарение на легендата за коледната роза – цветето, което цъфти само през зимата, цветовете й са се превърнали в неотменен символ на коледните тържества по целия свят.
Легендата за коледната роза.
В студената декемврийска нощ всички идвали да приветстват младенеца и му оставяли блестящи и безценни дарове. Тримата мъдреци влезли при бебето Исус и положили до него своите скъпи подаръци от смирна, злато и ладан. Млада овчарка на име Мадлон, видяла как влъхвите преминават край нея. Доближила се вратата на конюшнята, за да зърне детето. Натъжила се, защото била много бедна и нямала възможност да донесе нищичко, което да предложи на новородения Спасител. Почувствала се толкова безпомощна при вида на всички прекрасни подаръци, които мъдреците положили до Исус. Свила се на вратата и тихичко започнала да плаче. По-рано търсила цветя, които да остави в дар, но не намерила цвят, който цъфти в суровата зима. Ангел видял мъката в сърцето на младата овчарка. Смилил се над нея и с ангелската си сила разпръснал снега под краката й. А там, където падали сълзите й, подали се красивите цветове на коледната роза. Ангелът се привел над Мадлон и тихо прошепнал в ухото й, че тези зимни цветове са много по-ценни от всякакви злато, тамян или смирна, защото са чисти и пълни с любов. Усмихнала се младата овчарка и с радост в сърцето набрала вълшебните цветове, разцъфнали с божествена магия насред студения сняг. Влязла при бебето Исус и ги положила до него. А той като усетил, че подаръкът е отгледан със сълзи и обич, се усмихнал насреща й в знак на благодарност и удовлетворение.
Оттогава коледната роза символизира надеждата, любовта, искрената обичу скрита дълбоко в сърцето, и всички онези безценни и топли моменти, които Коледа носи във въздуха.