Бонбонените бастунчета, наричани още захарни бастунчета, са един от най-отличаващите се символи на коледния празник. Наред с коледните свещи, венците и коледните звънчета, захарните бастунчета неотменно присъстват във всяка една коледна украса и несъмнено са любимци за всички деца. Захарните бастунчета привличат вниманието със своята проста, но интересна форма, а освен това са и толкова вкусни! Въпреки че се предлагат в разнообразни аромати, най-често срещания вкус е този на мента и на канела. Захарните бастунчета могат да бъдат декорирани с цветни панделки и са чудесна украса за почти всичко – от коледната елха, през коледната торта или закичени на гирлянди и пръснати из цялата стая. Закачливата им форма и страхотният им вкус придават закачлив оттенък на всяко нещо, свързано с най-светлия християнски празник в годината – Коледа. И като всеки един символ на днешните Коледи, и захарните бастунчета имат своята приказна история.
Легендата за захарното бастунче.
Широко разпространено е мнението, че захарните бастунчета, които по-рано са били обикновени прави пръчици, са получили извитата си форма от немски хормайстор. Историята разказва, че една вечер по време на служба децата били много непослушни – вдигали шум, създавали суматоха и не обръщали никакво внимание на хормайстора. За да ги накара да стоят мирни и тихи по време на церемонията за Коледа, той им подарил по една дълга бяла захарна пръчица. Раздаването на бонбони в църквата обаче се считало за светотатство. Затова хормайсторът прегънал захарните пръчици в единия им край, за да изглеждат като пастирски бастун и така им придал религиозно значение. В католическата църква Исус се счита за добрия пастир и така обикновените захарни пръчици се превърнали в свещен символ. Бастунът се приема и за символ на пастирите, дошли да посетят младенеца Исус.
Захарните бастунчета стават много популярни в САЩ през 1847 година, когато емигрант от германско-шведски произход решил да ги използва за украса на коледната си елха. Идеята му бързо се разпространила и много скоро се превърнала в своеобразна коледна мода.
Около 1900 година захарните бастунчета започват да се появяват в добре познатия ни и днес вид – на бели и червени ивици. Преди това били само бели. А добавеният аромат на мента и канела ги превърнал в една невероятно вкусна и устойчива коледна традиция, дори и у нас през последните години.
Захарните бастунчета се превърнаха в предпочитана коледна декорация, тъй като „куката“ в горната им част ги прави много удобни за закачане на коледната елха, а уникалната им форма и тематичен външен вид ги превръща в неустоимо вкусна атракция.
Символиката на захарните бастунчета за християнския свят.
Доскоро символиката на захарните бастунчета се търсеше единствено във връзката им с добрия пастир и пастирските бастуни. В днешно време съществува и съвременна алегорична интерпретация на значението на бонбонените бастунчета. В латинската азбука буквата “J” се свързва с името на Исус Христос (Jesus Christ), а обърнати на обратно захарните бастунчета приемат именно формата на буквата “J”. Белият цвят на бонбоните олицетворява чистотата на Христос, докато червените ивици символизират неговата жертва и камшиците, които е получил от ръцете на римляните. Червените ивици символизират кръвта на Спасителя. Смята се, че дори ароматът на мента и канела не е случаен, защото много наподобява исопа, който според Стария Завет символизира пречистване и жертва.
Няма голямо значение в кой край на света се намираме и кои точно традиции почитаме най-силно на Коледа. Нищо не губим, ако до топлите подаръци, личните писъмца от Дядо Коледа и искрената топлина добавим по някое захарно бастунче.