Двама от братята – Велизар и Ростислав, продължават да са неразделни във всичко. В игрите, в боя и в ходенето до тоалетната. Батко им наскоро ги оприличи на фръцкащи се госпожици. Те му се изсмяха в един глас, хванаха се за ръчички и дружно поеха изследователския път към тоалетната чиния.
Тъй стана и днес. Тътрят се двамата и държейки се за ръце, си тананикат песничката за петте маймуни на развален английски със силно изразен трънски акцент. Влиза пръв Велизар, Роско го следва. Аз съм наблизо, виждам ги как се суетят и чувам, че си мърморят нещо.
Какво ще правите, момчета? – питам ги, сякаш очаквам да ми отвърнат, че ще защитават дисертация на тема оптималната утилизация на природния газ.
– Ще пишкам! – превъзбудено отвръща Зарко.
– Роско, ти защо си в тоалетната?
– Аз гедам бате Зарко как пиша.
Аха. Изясни ми се ситуацията. И седнах наблизо, за да ги държа под око и ухо.
Принципно, петгодишният Велизар не би трябвало да има нужда от специален надзор в тоалетната. Но нравът и изобретателността му са ми доказали, че нищо принципно не бива да взимам за чиста монета. Едва ли на друго хлапе ще му хрумне да погълне и след това изплюе чисто новата паста за зъби в умивалника. Или пък ще реши да пишка в отворения сифон на пода, за да удави бръмбара, който видял миналата година да се крие там. Нито ще вземе бебешката ваничка за съвременен Титаник, пълен с шампоан и вода за уста, а той да го играе удавник с все дрехите. Такива дребни неща ме карат да съм наблизо, когато той или те са в тоалетната. Особено когато са заедно.
Седя си аз наблизо и чувам как се суетят. Но звукът на така очакваното „пиш“ не се чува.
– Какви ги вършите там?
– Аз акам, мамо – отвръща ми Зарко с лека досада. – Как може да не знаеш какво се прави в тоалетната.
Право е детето. Научни трудове не се пишат там.
Роско седи до него на малко дървено столче. Човърка останките от някаква спортна кола и ги пуска зад гърба на събутия Велизар, право в тоалетната чиния. Пльок! Пльок! Цоп!
– Еееее, това беше страхотно, Роси! Изми ми дупето!
Усетила накъде отиват нещата, прекъсвам забавлението.
– Зарко, готов ли си?
– Мхм.
– Ставай тогава.
Тъкмо затварям вратата на тоалетната и чувам гласчето на Роско.
– Мамо, мене ми се ака.
А Велизар със светнали очи запали към детската:
– Роси, чакай да взема кубчетата от конструктора!
