Коледа е предвестник на веселие, обич и топлина; на щедро раздаване на подаръци, картички и коледни писма; на споделени емоции със семейството и най-близките хора и време прекарано в топлата прегръдка на любовта. Разбира се, от целия коледен дух, който витае във въздуха, подаръците са най-чаканата и обичана част от Коледа. Особено за децата. Това е традиция, която според легендите започва с раждането на Христос, когато на него поднасят първите дарове. През годините обичаят се запазва и се превръща в най-важният аспект от празника Рождество.
Точно като подаръците и коледните истории са неразделна част от коледния дух. Всяка държава и регион имат своята любима коледна история, с която възрастните и децата засилват чувството за обич и топлина през най-празничното време от годината. Една много трогателна коледна история разказва за това как се е зародил обичаят за раздаване на подаръци на децата. Това е легендата за Бабушка. Смята се, че тя произхожда от Русия, където е била много популярна преди Революцията от 1917 година.
Легендата за Бабушка е за стара жена, за която се счита, че е дала начало на обичая да се раздават подаръци на децата. Бабушка, което на руски език означава баба или стара жена, живеела в голяма, топла и просторна къща. Тя обаче водела много самотен живот – без семейство, приятели или компания. Само шумът от преминаващите по пътя пътешественици нарушавал еднообразието на дните й. Звукът на животните, изкарани на паша, бил единствената й утеха. Бабушка била толкова добра, че винаги оставяла храна за птиците и била готова да приюти всеки нуждаещ се пътник.
Когато дългата и сурова руска зима идвала, малките й радости изчезвали. Пътниците не преминавали край дома й, животните не ги изкарвали на паша, а птиците отлитали на юг. Старата жена оставала тъжна и самотна, мечтаеща за радост и компания.
В една студена декемврийска нощ, Бабушка дочула странен шум. Звукът непрекъснато се усилвал и старата жена се почудила какво ли може да е това, щом цялата земя е покрита с дебел сняг и на километри от дома й нямало хора, нито животни. На вратата на Бабушка силно се потропало. Тя побързала да отвори, мислейки, че някой загубил се и премръзнал пътешественик дири подслон. Какво било удивлението й, когато на прага си видяла три разкошни коня, яздени от трима благородници, облечени в най-изисканите и богати дрехи, които някога била виждала.
Бабушка поканила мъжете в дома си, но те й отказали. Вместо това й предложили да пътува заедно с тях. Били се отправили към Витлеем. Там трябвало да приветстват детето, което щяло да се стане цар и да поведе човечеството към спасението. Нощта била тъмна и студена. Старата жена отново поканила непознатите благородници да пренощуват в топлия й дом, а на сутринта заедно да поемат към Витлеем. Но те не искали да се бавят и продължили по пътя си.
Бабушка не преставала да мисли за тримата мъже и новините, които й донесли за момчето, което щяло да стане цар. Почувствала се тъжна, че отклонила поканата им да тръгне на път заедно с тях и решила, че мигом трябва да ги настигне и да се срещне с детето във Витлеем. Събрала няколко играчки, за да му ги дари и тръгнала в студената зимна нощ. Късметът обаче не бил на нейна страна. Тя не успяла да открие следите на тримата благородници, които почукали на вратата й. Не намерила и пътя към Витлеем. Легендата твърди, че Бабушка до ден днешен търси момчето, което щяло да стане цар. А срещне ли по пътя си детенце, поздравява го с играчка, откъдето и идва обичаят на Коледа да се раздават подаръци на децата.
Нека заедно продължим традицията, започната преди толкова много години от добрата Бабушка и да радваме дечицата с най-необикновени, вълнуващи и топли подаръци всяка Коледа. Ако не сте намерили точния подарък за вашите любими хора, защо не им подарите лично писмо от Дядо Коледа? Безценен подарък, който всички дълго ще помнят.
