Когато бях млада, наивна и зелена майка на прекрасно бебенце, четях жадно и непрестанно един много, много син форум. Толкова мъдрост събираше в себе си тоз форум, която само чакаше да я попия с майчините си незнаещи очи и плоски мозъчни клетки. Та, чета там, че друга една млада и наивна мама има притеснения дали бебенцето й чува. И отдолу коментари, предложения как сама да провери дали има проблем. Ами аз? Каква майка съм! За миг не съм се притеснила дали моето бебе чува! И реших да си спестя бъдещи притеснения, като проверя още на момента дали може да изникне подобен проблем.
Подбрах някои от най-подходящите според мен съвети, описани в коментарите, обсъдих ги с моя близка приятелка – бъдещ разкошен стоматолог, чиято самоличност по разбираеми причини ще запазя в тайна, и се приготвих.
Поставих тримесечния тогава Бранимир в шезлонга, овързах го по всички правила за безопасност, и се доближих до него с цялата си майчина любов, голяма тенджера и железен черпак. Тътенът отекна през три улици, а нищо неподозиращият Бранко рева близо два часа от стрес и уплах. Вече нямах притеснения дали чува – притесненията ми бяха от съвсем друго естество, които, слава богу, се оказаха неоправдани. До снощи.
Пристига вече 13-годишният Бранимир.
– Мамо, знаеш ли, че според учените звукът никога не изчезва – той просто се разпръсква в пространството.
Секунди по-късно от кухнята долавям възторжени викове. Бранимир и двегодишният Роско взели една голяма тенджера, крещят в нея като изоглавени и „затварят“ виковете си вътре. С известна доза разочарование, установяват, че звукът им чудно как се е „изгубил“ някъде и не им вика обратно от отворената тенджера. Пълнят я пак, пак проверяват, и така… Близо половин час.
Та, убедих се, че звукът наистина никога не се губи. Спомних си за черпака, тенджерата, тътенът от любовта между двете и предположих, че потресаващият гръм преди 13 години е обикалял надлъж и шир, и просто се е върнал на мястото си – в главата на порасналия вече Бранимир, и го е халосал с най-разтърсваща сила. Сега се надявам отново да се разпръсне, а да не реши да го лашка безкрайно, както снощи.
