Митът, че в първата брачна нощ младоженците правят се*с до откат, съм го развенчала отдавна с личен опит.
Годината бе 2005-та, втората половина на септември. Като истински развълнувана бъдеща булка, която старателно отброяваше всеки един от изминалите 198 дни до сватбата с кръгче на календара и сутрешна песен в ухото на спящия ми тогава бъдещ съпруг, вече бях почти готова. Роклята беше на лице, обувките – също. По препоръка на близките в чантата бях прибрала нещо синьо, нещо назаем и малокалибрен пистолет (в случай, че не даде да го настъпя в гражданското). Само чорапогащник оставаше.
Събудих се сутринта, пляснах шумно с ръце в лицето на Георгиев и с превъзбуден тон го уведомих:
– Гоги, остават два дни до сватбата! Вълнуваш ли се?
– Много – рече ми той, захлупи се с възглавницата и тайно си пожела да се метна отгоре му за последно.
– Късно, чадо – попарих надеждите му и хукнах да си купувам чорапогащник.
За компания взех най-добрата си приятелка, от която получих безценен съвет.
– Вземи си чорапи – каза ми тя, – чорапогащникът е скучен. Знаеш ли колко възбуждащо е мъж да ти свали чорапите?
Не знаех. Ни чорапи, ни чорапогащник бях обувала дотогава. Но ми прозвуча като преживяване, което ще помня до края на дните си.
Веднага ме нави. Страхотни чорапи си купих. Лъскави, нежни, телесен цвят. Дантели, завъртени като фреските в Сикстинската капела. Специално подбрах модела с широка силиконова лента, една педя, да съм сигурна, че няма да се изсулят от стройния ми бедър, щото тогава от вълнение, нали, на ден по две кила смъквах.
В мечти за момента, в който Георгиев сваля чорапите ми и в тормоз върху самия него, прекарах оставащите два дни до сватбата. А тя беше разкошна, близо 18-часова приказка (за нея отделно ще ви разказвам). Гореща приказка, защото 23-ти септември се оказа слънчев и жарък летен ден.
Легнахме си някъде към 2:30. Останала по бельо и чорапи с широка педя силиконова лента, тръпнех за момента, в който двудневната ми мечта ще се сбъдне. След като изсулих две торби адреналин от кръвоносната си система обаче, се почувствах уморена и леко измръзнала. Помолих Георгиев за олекотеното юрганче и зачаках любимия си да се върне в леглото, след кратко освежаване в банята.
Отворих очи. Слънцето подло ми се хилеше през завесата. Лакът ми за коса течеше по възглавницата, стопен от жега. Самата аз бях залепнала за матрака, а одеялото се беше обвило около мен досущ потен смок. Борих се за глътка въздух – опасността да се удавя в собствения си сос беше реална.
Георгиев го нямаше в леглото. Чорапите обаче бяха там. Фреските в Сикстинската капела бяха преживели земетресение от 9-та степен, а силиконовата лента беше впита в бедрото ми чак до феморалната артерия. Ликрата беше протекла, а пръстите на краката ми – гъбясяли от пот и жега.
Отлепянето на силикона и свалянето на божествените чорапи ми отне около час и половина. Помня, че използвах шпакла, мастика и кухненския робот. А гънките в бедъра ми бяха толкова дълбоки и цветни, че когато се прибра, Георгиев учудено ме попита:
– Кога успя да татуираш новата си фамилия?
Изхвърлих олекотеното юрганче, възглавницата и матрака. А чорапите церемониално изгорих на балкона (това, което беше останало от тях).
Толкова за чорапите, страстта, потта и първата брачна нощ.
