След близо 15 години брак господин Георгиев влезе в критическата. И прояви неподозирани качества, с неуспешно прикрити задни мисли.
– Гоги, мисля, че е време отново да вляза в сватбения костюм!
– Ти да не си решил пак да се жениш, серсемино?!?
Гледа ме изпод вежди и с тънка усмивка процежда:
– Ти пък, няма такова нещо! Да сваля 30-40 килца, да се разхубавя, да се подмладя, да си спомня какъв хубав левент бях на сватбата.
– А бе, решил си ти пак да се жениш, ама да видим.
– Дай сега някоя от твоите диети да се вталя!
Той не е капризен, всичко яде. За закуска хляб и половина и казан супа от биволски бивни оправя, за вечеря омита два хляба и тава пилешки човки. И тестис от смок съм му готвила. Всичко си хапва, грам не подбира. Само яхния от сини сливи каза, че не обича, ама и такова е ял – обърках веднъж сливите с патладжан. Вкусно му беше. Месце и хлебец щом има марулята минава за телешки бургер, а карфиола поглъща като свински крачка.
– Значи, Георгиев, ще бъдеш модерен! Минаваш на кето диета!
– Ко туй? – гледа ме странно.
– Ядеш само мръвки и сваляш корема.
– Ухаааааа!
– Ама хляб не ядеш.
– Еееееееее…. А макарони?
– Не.
– А понички?
– Тцъ.
– И черно ли хлебче не може? – в очите му проблясват първи сълзички.
– Месце, рибка, яйца, салатки и разни засукани манджи, когато си слушал. Всичко, без въглехидрати.
– Ама какво ще закусвам тогава? – сълзите вече поливат прясно подстриганата му брада.
Ставам сутринта с първи петли. Пържа яйчица на очи в краве масло, гарнирам с доматки и сиренце. Правя кафенце и чакам жениха.
Идва доволен и всичко омита.
– Ох, много добре ми дойде! Богата закуска.
– Ха, така! Да те държи до обяд.
– Даже мога и да го пропусна!
Започва денят и се захващам със задачите. Минавам през магазина и стриктно купувам продукти, които може да хапва, съобразно наложената му диета от мен! Взимам шунка, 300 грама бекон, сиренце фета и чедър, разни брашна, дето до вчера ги свързвах само с тропически плодчета.
Легендарни са уменията ми в кухнята. Кажа ли, че ще готвя яхния, от печката излиза руло Стефани. Макарони варя ли, хапваме пица. А веднъж пекох четири часа месо на 90 градуса и много се разстроих, когато центруфугата му свали маринатата. Но съм твърдо решена да задоволя напълно нуждите на страдащото ми все още настояще съпружеско тяло. Ровя рецепти, цъкам с език и избирам най-безопасните. Ще готвя гриловани тиквички с гъби, лукче, печени чушки, кашкавал и беконче. Връщам се в магазина и набавям необходимото. Подминавам месата, беконче съм купила. Пътьом минавам покрай едно заведение, за да нахраня децата. Имат миш-маш в обедното меню. Обаждам се на гладуващия дали иска да му взема за обяд – миш-маш може. Иска, разбира се, има си хас!
Прибирам се нахъсана и разпищолвам торбите. Пека тиквички, задушавам гъби и лук, чушки препичам. Нашият набива миш-маш. Отварям хладилника – беконът го няма!
– Къде е беконът бре, куче такова?!?
– Ами изядох го. Много беше вкусен с доматче и сиренце.
– Целият ли?
– Целият та! Колко беше? Една хапка.
– 300 грама! 300 грама бекон!
– Виж ся, ще сготвиш манджата с шунчица, нея не съм я подкарал. Освен това тази диета много ще ми хареса! Прочетох, че в уискито няма никакви въглехидрати.
Сипа си нашият чаша диетично уиски и активно отслабва. А аз седя и си мисля: Отслабвай, пиленце шарено, слабей! Аз костюмът от сватбата го изхвърлих преди 8 години.
