Недей, не казвай нищо… Замълчи…
Ни дума, шепот, ни стенание
не искам да пробуди в този миг
съня сред нощното сияние.
Мълчи… Дочу ли тишината
как с тихи длани те докосна?
Как спящото море, звездите, планината
дариха те с прегръдка топла?
Дочу ли мойте мисли потопени
в мълчание, в безплътна синева?
Крещящата ми обич преродена
в безмълвен дъх по твоята страна?
Видя ли? Няма нужда да говорим.
На нас ни трябва само тишина,
едно небе, звезди красиви
и обич в тихите сърца.
Мълчи… Погледай щастието и простора,
небесния безкрай в златисто осветен.
Една звезда достатъчно говори
за двама ни, за теб и мен.
