Бусът и стикерът на задната му врата „Четири деца в колата и безсмъртната им майка“ са ме вкарвали в изключително свежи преживявания с органите на реда. Спестявали са ми и доста неприятности.
Най-прясната случка е от преди няколко дни. Детската градина се намира на уширение, част от кръстовище. Не е много натоварено, а и пътна полиция рядко дебне в района. Знаейки, че не пречим на движението, но и в пълно нарушение на правилата, много родители паркираме в самото кръстовище.
Един следобед, на няколко пресечки от градината видях вдигнатата палка и любовния поглед на младия полицай. Веднага спрях и докато ровя да си намеря документите, униформеният младеж ми продума:
– Недейте, недейте, аз извън протокола ви спирам. Онази сутрин бяхте спрели точно в кръстовището пред детската градина и за малко да ви глобя.
– Възможно е – съгласих се веднага.
– Обаче докато стигна до вас и вие започнахте да ги вадите тези деца… Едно свалихте, второ свалихте, трето… И пак се качихте в буса… Честно да ви кажа, притесних се и ви обърнах гръб. Още едно ли извадихте от колата?
– Не, трима бяха. За раниците им съм посегнала.
– На табелата, гледам, че пише четири…
– Батко им е голям и рядко се вози с нас.
– Разбирам, сигурно му е като влакче на ужасите…
– Нещо такова.
– Вижте сега, госпожо. Аз онази сутрин се притесних. Не мога да си представя какво е да се оправяте с толкова много деца и ви спестих разправиите. Но имаме един колега – жена му чака трето. Той сигурно е по-обигран и може да ви глоби. Внимавайте къде паркирате.
Как да не обичам децата си и полицаите?
