Бранимир е чистокръвна дева, стъпила с двата крака върху везните. Предвидлив, пресметлив и много пестелив. Нищо че сметките му никога не излизат, освен ако не става въпрос за спестявания. Там е безпогрешен. Пращам го с 20 лева до магазина за хляб, мляко и близалки, той ми връща ресто 4,25. Затварям си очите в повечето случаи, че дори и с тая такса службата му минава за нискоквалифициран труд. Понякога опитва да вземе надник колкото шефа на рудниците, но тогава заплашвам да го заровя във въглищата и бързо сваля нивото.
Днес, докато лежерно си мързелувам пред телевизора, ми наднича зад касата на вратата.
– Мамо?
– Не!
– Ама чакай, аз нищо още не съм ти казал.
– Не!
– Не искам никъде да ходя, нито да харча пари.
– Не, бе!
– Имаш ли 60 лева на банкноти?
– НЕ!
– Айде де, знам, че имаш. Аз ще ти дам 60 лева на монети.
– Не.
– Даже ще ти дам един лев в повече, щото имам 61, а явно вече няма левче на хартия.
– Ами, дръж си го тогава, не ми го давай.
– Значи ще ми дадеш 60 лева на хартия?
– Не!
– Моля те, мамо! Моля те! Моля те!
– За какво реши точно сега да ме тормозиш с монетите си?
– Ей така, да си ги развявам и да се радвам колко съм богат! Ще ги инвестирам в биткойни!
– Ти и на стотинки можеш да ги инвестираш.
– Моля те, мамо! Аз ти давам 61 лева на монети, ти ми даваш 60 на банкноти. Имаме ли сделка?
– Ето каква е сделката. Ти ми даваш 60 лева в торба, аз ти давам 70 лева на хартийки. НО! Преди това оправяш бърлогата си до конец.
Мисли 3 секунди и ми отвърна:
– Чувството за богатство се засилва от звукът на метал в джоба ми.
Качи си се в кочинката и повече не се е мяркал. Чувам го през вратата подрънква стотинките и си пее „И плачат и богатите…“
