В пясъчника най-обичам
да се ровя, да играя.
Камъчета най-различни
със усмивка да копая.
Да подмятам две лопатки,
кофички да пълня аз,
после фигурки най-сладки
с пясъка да сътворя.
А понякога дарявам
песъчинките с крилца –
към небето ги подмятам
и по своята глава.
И тогава иде мама.
Маха с пръст и ме следи.
„Зарко, бързо да преставаш
с пясък да се къпеш ти!“
Мамо, мамо, мила мамо!
Моля те,не се сърди!
Толкова се забавлявам,
моля, затвори очи.
В пясъчника най-обичам
да играя всеки ден,
в песъчинките да тичам
със усмивки окрилен!
