Мамо, вече мога сам
със лъжичката да ям!
В купичката бъркам смело
и разбърквам я умело.
Хапвам си и ми е сладко
да подавам и на батко –
той се дърпа и не ще,
аз го целя с интерес.
Май беличка малка стана
и пюрето на дивана
някакси се озова,
но е вкусно и така.
И събирам го по малко –
да изсъхне ще е жалко.
Хубаво да го замажа –
бързам, да не видиш мамо.
Мога даже без лъжичка –
имам сръчни две ръчички.
И към бате се протягам –
този път не ми избяга.
Само нещо не разбирам –
цялото пюре обирам,
чак таванът е нахранен,
а пък аз съм още гладен!
