Баба сладко ме приспива
и със обич ме завива –
нежни песнички ми пее
и на сън дори се смея.
После мама тихо иде,
гали ме и ме повдига
и ме носи на ръце
в мекото ми легълце.
А креватът е голям!
Хубав е, ала съм сам.
Бързо-бързо се наспивам,
в тъмното глава надигам.
Някакси е много трудно
да заспя, щом ми е скучно.
Покрай мен е тъмнина –
аз готов съм за игра.
Мама вече ясно чува
на заспал, че се преструвам.
Мамо, късно е, аз знам,
ала скучно ми е сам!
И тогава двама с бате
лягат мирно на кревата –
правят се, че вече спят,
ала аз по тях пълзя.
И разхождам се на воля –
сънищата бързо гоня.
Скоро двама се предават
и усмивки ми даряват.
И започваме игра –
гонене и веселба.
Валяме се по килима –
хубаво е да сме трима!
И залисани в играта
с мама, с бате на кревата,
без да знам, че вече кимам-
уморен, щастлив заспивам!
